Jdt 7

Обсадата на Ветилуя

1 На другия ден Олоферн заповяда на цялата си войска и на целия народ, който му беше дошъл на помощ, да настъпят към Ветилуя, да превземат планинските проходи и да започнат война против синовете на Израил. 2 ^a В същия ден всеки от тях, който беше боеспособен, участваше в настъплението – войска от сто и осемдесет хиляди души пехота и дванадесет хиляди конници, без обоза и хората, които принадлежаха към него. Това беше едно огромно множество. 3Разположиха се на стан в долината близо до извора при Ветилуя. Нашир той се простираше от Дотаим до Велтем, а надлъж – от Ветилуя до Киамон, обърнат към Ездрелон.

4 Когато израилтяните видяха тяхното множество, обзе ги голям смут и си казваха един на друг: „Сега ще прегазят цялата страна и нито високите планини, нито долините и възвишенията ще устоят под тежестта им.“ 5 ^b Но всеки взе оръжието си, запалиха огньове по крепостните кули и останаха на стража през цялата нощ.

6 На другия ден Олоферн доведе пред погледите на израилтяните от Ветилуя цялата си конница, 7огледа подстъпите към града им, откри изворите им за вода и като ги превзе, постави около тях въоръжена стража. След това се върна при войската си.

8 Тогава при него дойдоха всички управители на идумеите, всички предводители на моавците и всички военачалници от крайбрежието и рекоха: 9„Господарю наш, изслушай съвета ни, за да не бъдат причинени загуби на твоята войска. 10 ^c Този израилски народ се уповава не на копията си, а на високите си планини, които обитава. А изкачването на планинските им върхове не е лесно. 11Затова, господарю, не започвай битка с тях, както е прието, и тогава няма да падне нито един от хората ти. 12Остани в стана си, така че всеки един от войската ти да е под твоята закрила, а твои хора нека превземат извора, от който тече вода в подножието на планината. 13Защото оттам черпят вода всички жители на Ветилуя и ако жажда започне да ги мъчи, те ще предадат града си. Ние пък с хората си ще се изкачим по планинските върхове наоколо и ще разположим там стражи, та никой от града да не може да излезе. 14Тогава глад ще започне да измъчва и тях, и техните жени и деца, и преди още меч да ги докосне, труповете им ще се стелят по улиците на техните градове. 15Такава ще е суровата ти отплата за тях затова, че ти се възпротивиха и не те посрещнаха с мир.“

16 И тези техни думи се понравиха на Олоферн и на всичките му приближени и той реши да постъпи, както те го посъветваха. 17Тогава част от амонците заедно с пет хиляди асирийци се вдигнаха и като се разположиха в долината, превзеха изворите, от които израилтяните черпеха вода. 18А идумеите и другите амонци се изкачиха и завладяха планинската област срещу Дотаим. Те изпратиха свои хора на юг и на изток към Екревил, недалеч от Хус, който се намира при потока Махмур. Останалата асирийска войска се разположи в равнината, докъдето стига взорът, защото шатрите, обозът и многото народ заеха огромно пространство.

19 Тогава израилтяните, изпаднали в униние, призоваха Господ, своя Бог, тъй като всичките им врагове ги бяха обсадили отвред и те не можеха да се измъкнат от ръцете им. 20Вече тридесет и четири дена бяха обградени от асирийска войска – пехота, колесници, конница, и съдовете за вода на всички, които живееха във Ветилуя, бяха празни. 21Водоемите запустяха и нямаше ден, в който да се напият с вода до насита, тъй като им бяха определили строга дажба. 22Децата им изнемощяха, жените им и младежите, измъчвани от жажда, падаха по градските улици и по праговете на вратите, останали вече без сила.

Отчаянието сред жителите на Ветилуя

23 Тогава целият народ – младежи, жени и деца, се събра при Озия и при градските управници и започнаха да отправят викове към всички старейшини: 24„Нека Бог е съдник между вас и нас! Вие ни сторихте голяма неправда, защото не пожелахте мир с асирийците. 25И сега няма кой да ни помогне. Бог ни предаде в техните ръце и ни отреди тежка участ – да изгинем пред очите им от жажда. 26Затова извикайте ги сега и оставете Олоферн, хората му и цялата войска да граби навред из града. 27 ^d За нас е по-добре да станем тяхна плячка, макар и да ни превърнат в роби. Тогава поне ще останем живи и очите ни няма да видят как смъртта отнема нашите младежи, жените и децата ни. 28И нека свидетели пред вас ни бъдат небето и земята, и нашият Бог и Господ на предците ни, Който ни наказва за нашите грехове и за греховете на бащите ни; дано днес Той не изпълни заплахата Си и се смили над нас!“ 29И отведнъж събранието се огласи от ридания и всички призоваваха с викове Господ Бог.

30 Тогава Озия им каза: „Не падайте духом, братя! Нека устоим още пет дена, докато нашият Господ Бог отново прояви милостта Си към нас, защото Той няма да ни изостави докрай. 31Ако пък те изминат и не ни се яви помощ, ще сторя, както казвате вие.“ 32След това пусна народа да се разотиде. Те се завърнаха по стените и кулите на града, като отпратиха жените и децата по домовете. Но в града цареше голяма скръб.